„Истински ентусиазъм“: опозицията на Венецуела може да е на път да свали Мадуро

Президентът на Венецуела Николас Мадуро се бори за трети мандат на президентските избори в неделя, откакто беше на власт повече от десетилетие. Но отслабен от икономическата рецесия и влошаващата се обстановка със сигурността, определеният правоприемник на Уго Чавес изостава в социологическите изследвания против опозиционния претендент Едмундо Гонзалес Урутия, който се стреми да отвори нова глава в историята на Венецуела. 

Четвърт век откакто Уго Чавес пристигна на власт, определеният от него правоприемник Николас Мадуро се стреми да си обезпечи трети мандат. Но едно десетилетие на икономическа рецесия, която хвърли страната в беднотия – и подхрани изселването на няколко милиона венецуелци – се оказва мъчно за превъзмогване завещание и Венецуела може да е на път да отхвърли десетилетия на държавно-центрични политики на чавизма.  

Опозиционният кандидат Едмундо Гонзалес Урутия, някогашен дипломат в Аржентина и Алжир, провокира същински възторг, като се има поради, че кандидатурата му е ненапълно спонтанна. Урутия размени опозиционния водач Мария Корина Мачадо в бюлетината, откакто Върховният съд на Мадуро противоречиво анулира нейната кандидатура. 

Мекият дядо в този момент води в анкетите и може би е най-голямата вяра на опозицията до момента да смъкна Мадуро.  

Венецуелската съпротива е принудена да записва незнаен претендент за вота през юли

Мадуро, от своя страна, втвърди тона си в навечерието на вота, потвърждавайки, че победа за опозицията може да хвърли страната в „ братоубийствена революция, предизвикана от фашистите “ и предизвестява за „ кървава баня “.

За да добие визия какво е заложено на изборите и възможностите за смяна, FRANCE 24 беседва с Фабрис Андреани, специалист по Венецуела и докторант в Université Lumière Lyon 2, както и съавтор на изследване за държавното принуждение във Венецуела.

Какви са възможностите за победа на опозицията, като се има поради, че тя наподобява се оправя добре?

На този стадий наподобява има действителна опция опозицията да завоюва, водена значително от известността на Мария Корина Мачадо. Въпреки опитите на държавното управление да й попречи да взе участие в акция, тя съумя да прекоси цялата страна, с цел да поддържа заместващия я претендент, Едмундо Гонзалес Урутия, и провокира същински възторг – съпоставим с този към Чавес преди първите му избори през 1998 година

Трябва да останем внимателни, обаче, тъй като Мадуро резервира контрола върху изборите. След успеха на опозицията на законодателния избор през 2015 година, президентът продължи да манипулира правосъдната система – като взема решение кои партии могат да се кандидатират, само че също по този начин като забавя или отсрочва изборите. Засега опозицията е в позиция на мощ, само че не може да се изключи ход в последния миг, който може да промени актуалната динамичност. 

Изложен ли е Мадуро на риск от проваляне заради икономическите рецесии от последното десетилетие?

Реториката на Мадуро – в която той се показва като бранител на хората и националните ползи в лицето на „ радикал „ дясно, ръководено от чужденци – несъмнено затихва. Страната пострада от спада на цените на петрола през 2014 година, по-късно от ембаргото, наложено от Съединени американски щати. Но икономическата рецесия е на първо място резултат от неналичието на държавни вложения в този основен бранш, който съставлява 80 % от задграничната валута и 30 % от Брутният вътрешен продукт. През последното десетилетие производството се срина, спадайки от 2,5 милиона барела недопечен нефт дневно до по-малко от 500 000 в разгара на рецесията, преди да се бори да се повиши още веднъж до 1 милион. 

В същото време противозаконната стопанска система, и по-специално трафикът на опиати, размени формалната стопанска система – със съучастието на държавното управление и армията – и популацията изпадна в беднотия. 

Съществува и предпочитание за рестартиране на венецуелската демокрация; популацията е добре осведомено с контрола на Мадуро върху политическата сфера. Президентът е публично подсилен от Обединената социалистическа партия на Венецуела и 12 други партии, някои от които просто са купени или по различен метод са следени от страната.

Докато повече от 7 милиона венецуелци напуснаха страната, единствено 100 000 съумяха да се записват да гласоподават – нещо, което още веднъж показва опит за подкопаване на националната воля.

Как гласуването може да бъде повлияно от обстановката със сигурността, която се утежни с икономическия колапс?

Ситуацията е по-скоро се усъвършенства през последните години, само че не заради верните аргументи. Спадът в престъпността и убийствата в столицата частично се изяснява с необятно публикуваното обедняване; изнудването и отвличането са станали по-малко печеливши. Някои банди са се възползвали от солидната вълна на миграция, с цел да се насочат към по-доходоносни действия, по-специално трафик на хора.

Днес множеството убийства се дължат на споразумяване на сметки или на дейностите на самата полиция, което съставлява повече от една трета от общото. Въпреки че евентуално е изгубил надзор над страната, Мадуро се преструва, че се бори против неналичието на сигурност, като набира и изпраща зле подготвени служители на реда в работническите квартали, което докара до хиляди извънсъдебни изтезания. 

Мадуро ускори политическото въздействие на армията. Как може военните да видят допустима победа на опозицията?

Мадуро беше някогашен профсъюзен водач, който стана външен министър на Чавес. Когато пристигна на власт, той нямаше доверие в очите на армията, за разлика от самия Чавес или други вероятни наследници, които имаха военно минало. Така че той трябваше да предложи гаранции, като продължи и даже форсира възхода на армията в сферите на властта. Ако опозицията завоюва тези избори, Мадуро приказва за риск от " кървава баня ". Този риск не идва от страна на опозицията, а по-скоро от властта. И в случай че продължат да работят срещу волята на хората, те се излагат на възможна вълна от всеобщи митинги, които по-късно ще би трябвало да заглушат.  

Армията наподобява не желае да се изправи против сходен сюжет или най-малко по-малко, в сравнение с в предишното, заради няколко аргументи. През 2014 година и още повече през 2017 година държавното управление потуши антиправителствените демонстрации по невиждан метод, рисувайки студентите и младежите от работническата класа като насилствени пучисти. Но през днешния ден, когато изселването продължава, дамите са тези, които най-често са в челните редици на проопозиционните манифестации – в това число самотни майки и възрастни хора, които упорстват за промени, тъй че техните близки да могат да се върнат вкъщи. Това би направило доста по-трудно оправдаването на каквито и да било репресии против всеобщо национално придвижване.

Изчаквателната позиция на армията се дължи и на нейното лично неодобрение и вътрешно разделяне. Някои видяха, че привилегиите им понижават заради икономическата рецесия. Други, изключително високопоставени офицери, са потърпевши от задгранични наказания – по-специално замразяването на активите им в чужбина. Трябва също по този начин да се означи, че поддръжката на армията за Мадуро в никакъв случай не е била цялостна: измежду към 300-те политически пандизчии в страната половината са военни. Следователно всичко наподобява демонстрира, че военните обмислят сюжети с изключение на Николас Мадуро да остане на власт. 

Тази публикация е превод от оригинала на френски.